Човешкият характер е съвкупност от психичните прояви на индивида. Винаги трябва да се има предвид, че индивидуал- ността се определя от способността на човешкия организъм да възприема и обработва както храната така и информацията. Човешката индивидуалност има своя физиономия, когато умът постигне способността да разграничава доброто от злото; благородното от комерсиалното; рационалното от нерационал- ното. Всъщност става дума отново за опитности, които създават информационна база, която служи като стартова позиция в раз- витието на човешкото съзнание. Човешкият характер се формира най-вече в условията на ус- ложнени обществени отношения. Тогава е необходимо да се из- ползва съобразителност, толерантност, благородство, любов. В процеса на изграждане на човешките взаимоотношения се проявява човешката същност. Тя е резултат от изградените опитности, резултат от физическото и психично здраве и като основа тя има вложена в духовната програма на индивида Бо- жествен Замисъл. Казано по-прагматично, това е Програмата за еволюция на човешкия дух в условията на физическия свят. Програмата винаги е съобразена с предшестващи конкрет- ния живот обстоятелства. Те от своя страна зависят от нивото на съзнание, което се определя от съхранената информация от отминали животи. Излиза, че всичко в човешкия живот зависи от неговата способност да съхранява информация, но също тол- кова важно е и умението му да придобива информация. Когато започне „обучението“ на човек във физическия свят, т.е. него- вата адаптация в условията на новото училище, е много важно какъв ще бъде неговият информационен източник. Оттам – от Източника, обаче ще тръгне информация, само ако съответният индивид прояви активност. Тогава той ще се превърне в субект на информацията. Но това все още нищо не означава. Субектът все още не е индивид, на него му предстои да премине нов етап, през който трябва да осъществи развитие, за да се превърне в индивид. Субект на информация може да бъде всяко нещо в природата – както човекът, така и всеки друг представител на останалите светове. Когато носителят на информация започне да я обработва, ко- ето ще рече в известен смисъл да я асимилира, той започва да изгражда своята индивидуалност. Тук от съществено значение е физическото и психично здра- ве. Ако в това отношение човек не е съумял да направи своя пре- ценка, своя лична оценка за значението на храната и значение- то на емоционално-умственото равновесие, с което живее, той няма да може да изгради своя индивидуалност. На този етап от развитието на човешкото съзнание това е проблем, който стои на много ниско ниво. Основата, върху която се създава човешка- та индивидуалност, предопределя съграждането на същността. Да се върнем на въпроса за човешкия характер, защото без неговото изясняване не можем да постигнем конкретизация и по проблема за човешката същност. Човешкия характер според съвременната психология е съв- купност от волеви и емоционални прояви. Те са свързани със съответните психични процеси. Това е най-общо казано. Много е важно, когато се прави такава формулировка, да се знае, че няма такова нещо като „характер“. Един и същи човек може да бъде колкото добър, толкова и лош. Това, което съвре- менната наука нарича характер, не е нищо друго освен поведе- нието на човешкото същество в зависимост от обстоятелствата, в които се намира. В този смисъл и неговата непоследовател- ност. Когато разглеждаме четирите типа висша нервна дейност, го- ворим за темперамент, според който определяме поведението на отделния човек. Това вече е по-близо до истината, защото в този случай се взема предвид физическото здраве, взема се предвид биологичният фактор. Темпераментът е проява на биологичния фактор в условията на съответната среда, в която се намира чо- век. Тук трябва да включим взаимозависимостите между про- топлазмата, като носител на жизнените процеси в организма, и енергията в Природата. Енергийната среда в условията на ма- териалния свят е основен фактор за развитието на човешкото същество. На ниво клетка това означава жизнеспособност на плазмения продукт в зависимост от неговото хранене. Храната, която приема клетката, е както биологична, така и енергийна. Едното без другото не може да работи. И така както има разно- образие по отношение на биологичната храна, така има разноо- бразие и по отношение на енергийната храна. Енергията захранва клетката с електричество, което има своя положителен и отрицателен заряд, с магнетизъм, със силата на светлината и влиянието на цветовете. Енергийната система в природата е богата на видове и въз- можности за тяхната проява. Видовете енергия са предмет на друга лекция, но сега е по- необходимо да се посочи, че тяхното многообразие има своята универсалност в „лицето“ на живото- захранващата енергия – тази, която дава живот на протоплазма- та, независимо дали е в животинския или в растителния свят. Универсалната енергия произтича от съзидателната, от градив- ната Мисъл на Твореца. Тя насища Духа на Матрицата на всяка Вселена. Нейното движение в Природата дублира движението й в човешкия организъм. И тук, както във Вселената, има малка и голяма Орбита за нейното протичане. Активността й е зало- жена в полярността на йоните, които влизат в нейния състав. Положителните и отрицателните йони вътре в състава на Уни- версалната енергия са в постоянно противоборство за надмо- щие, като по този начин създават нейната универсалност. Тя е основната движеща сила и тогава, когато говорим за наличие на положителна или отрицателна енергия, трябва да знаем, че там вече е прибавено едното или другото в резултат на мисловната дейност, чрез която се проявява психо-енергийната зависимост. Мисловната дейност, нека припомним, е движението, работата на мисълта вътре и вън от човешкия ум. Като вземем предвид всички тези подробности, ние трябва да сме наясно, че взаимозвисимостта между енергия и плазмен ма- териал, между протоплазма и енергия, предопределя качеството на жизнените процеси във физическия свят. Това е изходната позиция, от която трябва да тръгнем, когато искаме да открием човешката същност. В хода на тази обосновка дотук беше спо- мената и ролята на вложения в Духовната програма на индиви- да Божествен Замисъл. Като програма за духовната еволюция на човека тя ще има своята частична или пълна реализация в зависимост от качеството на осъществените жизнени процеси. От това, как се храни клетката, как диша тя, как усвоява светли- ната, ще зависи един път физическото и психическо здраве на индивида и втори път – възможността за изпълнение на Про- грамата за духовна еволюция. Човешката същност може да се развие правилно, само ако в съграждането на духовен по- тенциал участва и чисто биологичният фактор. Молекуляр- ната биология има своя дълъг път на развитие, но тя трябва да измине и разстоянието между себе си и квантовата физика. Това е необходимо, за да се отчете изключително съществената роля на светлината като субстрат. Светлината има своите цветове и в това нейно многообразие трябва да търсим също универсал- ност, така както тя съществува при енергията. Там където има универсална светлина, има и универсална енергия. Бялата, ня- кои я наричат Христова светлина, има универсален характер. Тя е най-активният проводник на животосъграждаща енергия. Онези храни, които имат в състава си нейните елементи, са най- здравословни. Човешката същност не е само биология или само Дух. Про- явите на „характер“, т.е. на определено поведение, са в изклю- чителна зависимост от физиологията на клетката, а тя пък от „материала“, с който се храни. Качеството на енергията е толкова важно, колкото и качеството на храната. Балансът на енергиите зависи от качеството на светлината. Всички тези физически фактори предопределят действието на нерв- ната система като възприемащ и асимилиращ механизъм по отношение на информацията. Информационната среда доиз- гражда човешката същност. Какво ще бъде нейното лице, ще зависи точно толкова и от биологичната среда, в която се раз- вива човешкият дух. Качеството на материала ще определи и качеството на постройката. Казано е, че човешкото тяло е храм Божий. Затова трябва да знаем колко голяма е отговорност- та ни да го пазим и съхраняваме. Идва нова наука, която ще ни подскаже как да се храним според природните закони, ще ни научи да разпознаваме биологично активните храни, които ще променят структурата на протоплазмата, а с това и способнос- тта й да усвоява светлината като основна храна в по-нататъшно- то развитие на човешкия организъм. Тогава човешката същност ще има своята еманация във високоблагородните прояви на об- щуване на всички нива в Космическото пространство. Това от своя страна ще активизира развитието и усъвършенстването на духовното съзнание и биоенергийната форма – двете основни части на цялото.   І